Мислено със тебе разговарям,
а сънят ми бяга от очите.
Търся те, прозореца отварям,
в шепота възвишен на звездите.
Болката в съня виси на косъм,
чезнат думи, вятър ги огъва.
На самотен бряг пристъпвам боса,
виждам, как във времето потъвам.
Самота не е добър съветник,
който да му пука за живота ми.
Аз вървя, самотна като клетник,
раздробена на безбройни атоми. ...