Среднощен разговор
Мислено със тебе разговарям,
а сънят ми бяга от очите.
Търся те, прозореца отварям,
в шепота възвишен на звездите.
Болката в съня виси на косъм,
чезнат думи, вятър ги огъва.
На самотен бряг пристъпвам боса,
виждам, как във времето потъвам.
Самота не е добър съветник,
който да му пука за живота ми.
Аз вървя, самотна като клетник,
раздробена на безбройни атоми.
Заедно да сме със теб мечтахме
в нашата теменужна синя пролет,
а сега в съня съм с есен златна,
в зима топла, приковала поглед.
Как да продължа без теб нататък,
изоран до пропаст е денят ми.
Вятърът свири в твоя отпечатък,
в стъпките отеква любовта ми.
© Миночка Митева All rights reserved.
