1 oct 2010, 22:57

Среднощно 

  Poesía » De amor
583 0 2

Среднощно

 

В съня ми идваш - неспокоен.

Рисуваш есенни листа

и голи клони.

Думите остават неизказани.

Времето - забравено, умира.

Отблясък. Блясък?

Неуловим.

Усмивката е иронична.

Потъвам във очите на нощта.

Зад мен пристъпват спомени и тайни.

Докосване. И самота.

Сега рисувам аз, а ти мълчиш.

Рисувам пролетта...

Обръщам се,

за да прегърна изгрева.

© Любка Славова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??