1.10.2010 г., 22:57 ч.

Среднощно 

  Поезия » Любовна
570 0 2

Среднощно

 

В съня ми идваш - неспокоен.

Рисуваш есенни листа

и голи клони.

Думите остават неизказани.

Времето - забравено, умира.

Отблясък. Блясък?

Неуловим.

Усмивката е иронична.

Потъвам във очите на нощта.

Зад мен пристъпват спомени и тайни.

Докосване. И самота.

Сега рисувам аз, а ти мълчиш.

Рисувам пролетта...

Обръщам се,

за да прегърна изгрева.

© Любка Славова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??