Среднощно
Среднощно
В съня ми идваш - неспокоен.
Рисуваш есенни листа
и голи клони.
Думите остават неизказани.
Времето - забравено, умира.
Отблясък. Блясък?
Неуловим.
Усмивката е иронична.
Потъвам във очите на нощта.
Зад мен пристъпват спомени и тайни.
Докосване. И самота.
Сега рисувам аз, а ти мълчиш.
Рисувам пролетта...
Обръщам се,
за да прегърна изгрева.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Любка Славова Все права защищены
