6 may 2017, 12:59

Среднощно

  Poesía
1.3K 0 5

^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^

Вълните на нощта са черно-бели

илюзии, пулсиращи подкожно,

дозирани самотно в опустели  

нюанси на кармична невъзможност.

 

Косите на нощта са своеволия,

разрошили съня на ветровете,

безбрежни като път, като утопия,

като пчела, разлюбена от цвете.

 

Ръцете на нощта са ампутирани

съзвездия от дим и разстояния,

обречени на вечно ненамиране

в нелепите сезони на желанията.

 

Очите на нощта са послепис

в историята крехка на живота,

доплувал до отчаяния миг

на своето спасение – Голгота.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...