6 мая 2017 г., 12:59

Среднощно 

  Поэзия
830 0 5

^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^

Вълните на нощта са черно-бели

илюзии, пулсиращи подкожно,

дозирани самотно в опустели  

нюанси на кармична невъзможност.

 

Косите на нощта са своеволия,

разрошили съня на ветровете,

безбрежни като път, като утопия,

като пчела, разлюбена от цвете.

 

Ръцете на нощта са ампутирани

съзвездия от дим и разстояния,

обречени на вечно ненамиране

в нелепите сезони на желанията.

 

Очите на нощта са послепис

в историята крехка на живота,

доплувал до отчаяния миг

на своето спасение – Голгота.

 

 

 

© Геновева Христова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??