May 6, 2017, 12:59 PM

Среднощно

  Poetry
1.3K 0 5

^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^

Вълните на нощта са черно-бели

илюзии, пулсиращи подкожно,

дозирани самотно в опустели  

нюанси на кармична невъзможност.

 

Косите на нощта са своеволия,

разрошили съня на ветровете,

безбрежни като път, като утопия,

като пчела, разлюбена от цвете.

 

Ръцете на нощта са ампутирани

съзвездия от дим и разстояния,

обречени на вечно ненамиране

в нелепите сезони на желанията.

 

Очите на нощта са послепис

в историята крехка на живота,

доплувал до отчаяния миг

на своето спасение – Голгота.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...