6.05.2017 г., 12:59 ч.

Среднощно 

  Поезия
5.0 / 2
1043 0 5
^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^
Вълните на нощта са черно-бели
илюзии, пулсиращи подкожно,
дозирани самотно в опустели
нюанси на кармична невъзможност.
Косите на нощта са своеволия,
разрошили съня на ветровете,
безбрежни като път, като утопия,
като пчела, разлюбена от цвете.
Ръцете на нощта са ампутирани
съзвездия от дим и разстояния,
обречени на вечно ненамиране ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Христова Всички права запазени

Предложения
  • Вкъщи Ела в живота ми, ела! Не стъпвай плахо, ами влизай, посрещам те с - Добре дошла, а ти не стой!...
  • Не мога да те пусна и не искам. Не зная как без теб да продължа. Очите си затварям... стискам, стиск...
  • Когато Бог раздавал е таланти, аршинът му май бил е повреден, дал на съседката бижута с диаманти, ос...

Още произведения »