Нагазих с живота си здраво

във локва – не, в блато задачи!

Завих някак, малко накриво

и в тях аз все тлача ли тлача!

Отлитат си дните без намек,

без „здрасти“, без „тръгвам“, без „чао“.

А аз ги, студен като камък,

изпращам след дневния хаос.

Пред мен само купища книги.

Пред мен само цели без цел.

Зад мен пък прозира енигма,

която съм уж изживял.

И пак тези кални задачи

заливат ме ден подир ден.

Аз лягам си късно и вечер

се чувствам така уморен.

А хиляди, хиляди мисли

ме тласкат насам и натам

и все аз отлагам за после

Живота от огън и плам...

Как писна ми тъй да се влача

след някакъв смътен мираж

сред локвите, дето все тлача

по кривия, кален вираж!

Ще строша в стената лъжите

с анфас като камък студен

и после запалил стените,

ще тръгна напред ободрен.

И всичко ще хвърля в пожара -

задачи и цели без цел

и книгите, дето товарят

и дето на рамо съм взел.

И молещ Небето за сила

аз тръгвам да бягам оттам.

От калната локва заляла

Живота на огън и плам...