22.04.2016 г., 8:26 ч.

"Среднощно" 

  Поезия » Философска
382 0 0

Нагазих с живота си здраво

във локва – не, в блато задачи!

Завих някак, малко накриво

и в тях аз все тлача ли тлача!

 

Отлитат си дните без намек,

без „здрасти“, без „тръгвам“, без „чао“.

А аз ги, студен като камък,

изпращам след дневния хаос.

 

Пред мен само купища книги.

Пред мен само цели без цел.

Зад мен пък прозира енигма,

която съм уж изживял.

 

И пак тези кални задачи

заливат ме ден подир ден.

Аз лягам си късно и вечер

се чувствам така уморен.

 

А хиляди, хиляди мисли

ме тласкат насам и натам

и все аз отлагам за после

Живота от огън и плам...

 

Как писна ми тъй да се влача

след някакъв смътен мираж

сред локвите, дето все тлача

по кривия, кален вираж!

 

Ще строша в стената лъжите

с анфас като камък студен

и после запалил стените,

ще тръгна напред ободрен.

 

И всичко ще хвърля в пожара -

задачи и цели без цел

и книгите, дето товарят

и дето на рамо съм взел.

 

И молещ Небето за сила

аз тръгвам да бягам оттам.

От калната локва заляла

Живота на огън и плам...

© Богдан Вълков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??