Нагазих с живота си здраво
във локва – не, в блато задачи!
Завих някак, малко накриво
и в тях аз все тлача ли тлача!
Отлитат си дните без намек,
без „здрасти“, без „тръгвам“, без „чао“.
А аз ги, студен като камък,
изпращам след дневния хаос.
Пред мен само купища книги.
Пред мен само цели без цел.
Зад мен пък прозира енигма,
която съм уж изживял. ...