17 abr 2008, 10:06  

Среднощно подгизнало

1.2K 0 22
Прибирам се със зъзнещата вечер. Градът заспал е, и е късно. Вали, вали... Небесният диспечер по тротоара дъжд преръсва.   Будува светофарът на завоя. Изгниха звуците от влага и тъмна сянка (май че моя), от мен, по улицата бяга.   Отекват нейде стъпките на мъж. Чадърът ми е малка стряха. Измръзнаха ми устните от дъжд и пръстите ми посиняха.   Просвириха спирачки, с вой на куче - понесе шлифера ми локва. Какво ли повече да ми се случи? - Достатъчно (до кост) съм мокра.   Остана ми да извървя дъжда, от студ дъха си да поема, и да възкръсна някъде сама. До следващото лошо време.   Радост Даскалова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...