Среднощно подгизнало
Прибирам се със зъзнещата вечер.
Градът заспал е, и е късно.
Вали, вали... Небесният диспечер
по тротоара дъжд преръсва.
Будува светофарът на завоя.
Изгниха звуците от влага
и тъмна сянка (май че моя),
от мен, по улицата бяга.
Отекват нейде стъпките на мъж.
Чадърът ми е малка стряха.
Измръзнаха ми устните от дъжд
и пръстите ми посиняха.
Просвириха спирачки, с вой на куче -
понесе шлифера ми локва.
Какво ли повече да ми се случи? -
Достатъчно (до кост) съм мокра.
Остана ми да извървя дъжда,
от студ дъха си да поема,
и да възкръсна някъде сама.
До следващото лошо време.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова All rights reserved.
