17.04.2008 г., 10:06 ч.  

Среднощно подгизнало 

  Поезия » Пейзажна
931 0 22
Прибирам се със зъзнещата вечер.
Градът заспал е, и е късно.
Вали, вали... Небесният диспечер
по тротоара дъжд преръсва.
 
Будува светофарът на завоя.
Изгниха звуците от влага
и тъмна сянка (май че моя),
от мен, по улицата бяга.
 
Отекват нейде стъпките на мъж.
Чадърът ми е малка стряха.
Измръзнаха ми устните от дъжд
и пръстите ми посиняха.
 
Просвириха спирачки, с вой на куче -
понесе шлифера ми локва.
Какво ли повече да ми се случи? -
Достатъчно (до кост) съм мокра.
 
Остана ми да извървя дъжда,
от студ дъха си да поема,
и да възкръсна някъде сама.
До следващото лошо време.
 
Радост Даскалова

© Радост Даскалова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Леле, страхотно ме впечатли!
    Стихът ти е супеееееер!
  • Благодаря ви!Не очаквах, че този малък етюд ще се радва на такова внимание...Благодаря пак!
  • Преживявам всеки твой стих.Толкова са реалистични.
  • Насладих се!
    Благодаря!
  • Няма нишо по-хубаво от... лошото време, следвано от други.
  • Остана ми да извървя дъжда,
    от студ дъха си да поема,
    и да възкръсна някъде сама...
    До следващото лошо време.
    Вълнуващо пишеш,стихът ти ме докосна!
  • Тук се наслаждавам на поезия!
  • Еее, друго си е така!
    Благодаря ти, Рег! Пак го прочетох. И тоя път си нарисувах картинки!!! Ухаааа! Страшен кеф!
  • Пожелавам ти Слънце, макар че лошото време ражда прекрасни стихове...
  • Рег!!! Великолепно си го нарисувала! Поздравления!!!
  • Прекрасен стих, Регина!!!
  • Хубаво ми беше да прочета...
    До следващия път...с обич, Регина.
  • Хубаво е!
    Поздрав!
  • Радост, Ели - благодаря!
    Обичам, когато поезията възкръсва/и е себе си!/!
    Ave, Рег!

  • "Остана ми да извървя дъжда,
    от студ дъха си да поема,
    и да възкръсна някъде сама...
    До следващото лошо време."

    Не се страхува мокрият от дъжд.
    Студът смразява всяко тръгване.
    А ако влюбен поглед изведнъж
    надникне.чадърът в миг ще стане слънце

    Много ми харесва как рисуваш с думите!
  • ok - махам я!
  • Великолепен стих отново. Типичната ти жива образност и типичният ти вътрешен ритъм.
    Обаче, ако трябва да съм честна, тази снимка ми пречи на възприятието, понеже не позволява на фантазията ми да си нарисува собствен образ на стиха, а налага някакъв, видян от фотографа. Лично мнение, разбира се, но ако я нямаше, щях много повече да потъна в стиха, защото щях да стана съучастник в него. А сега бях просто зрител. А ти умееш да храниш очи. И души също, Рег.
  • Ей, Радост, вълнуващо пишеш и....нали знаеш, че лошото време е вътре в нас и че за всяка болка си има лек...Успех!
  • много хубав стих!!!
  • Страхотен стих!все повече ми харесва да те чета!Поздрав!
  • Бисерна поезия! Винаги възкръсвай, но не задължително за лошо време! Поздрави, Регина!
  • потъвам в стихотворенията ти.
Предложения
: ??:??