17.04.2008 г., 10:06  

Среднощно подгизнало

1.2K 0 22
Прибирам се със зъзнещата вечер. Градът заспал е, и е късно. Вали, вали... Небесният диспечер по тротоара дъжд преръсва.   Будува светофарът на завоя. Изгниха звуците от влага и тъмна сянка (май че моя), от мен, по улицата бяга.   Отекват нейде стъпките на мъж. Чадърът ми е малка стряха. Измръзнаха ми устните от дъжд и пръстите ми посиняха.   Просвириха спирачки, с вой на куче - понесе шлифера ми локва. Какво ли повече да ми се случи? - Достатъчно (до кост) съм мокра.   Остана ми да извървя дъжда, от студ дъха си да поема, и да възкръсна някъде сама. До следващото лошо време.   Радост Даскалова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Даскалова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....