8 ago 2005, 1:32

Среща

  Poesía
1.1K 1 3

Влюбени,ала никакви.
Пиещи набързо кафе.
Отдадени на сладките приказки,
кой как е,дали е добре.
 
Ти се усмихваш и аз се усмихвам,
лошо няма нали?
Смея се,после утихвам,
а ти ме поглеждаш с влажни очи.

И двамата знаем-обичаме се,
но всеки своя живот е изградил.
Различни са нашите пътища,
а и никой над нас не би се смилил.

Разделяме се с неутолимата жажда,
някой път пак да пием кафе,
а с кафето нова надежда се ражда
и топли влюбеното,малко сърце.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...