Влюбени,ала никакви.
Пиещи набързо кафе.
Отдадени на сладките приказки,
кой как е,дали е добре.
Ти се усмихваш и аз се усмихвам,
лошо няма нали?
Смея се,после утихвам,
а ти ме поглеждаш с влажни очи.
И двамата знаем-обичаме се,
но всеки своя живот е изградил.
Различни са нашите пътища,
а и никой над нас не би се смилил.
Разделяме се с неутолимата жажда,
някой път пак да пием кафе,
а с кафето нова надежда се ражда
и топли влюбеното,малко сърце.
© Сияна Георгиева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
