Среща
Влюбени,ала никакви.
Пиещи набързо кафе.
Отдадени на сладките приказки,
кой как е,дали е добре.
Ти се усмихваш и аз се усмихвам,
лошо няма нали?
Смея се,после утихвам,
а ти ме поглеждаш с влажни очи.
И двамата знаем-обичаме се,
но всеки своя живот е изградил.
Различни са нашите пътища,
а и никой над нас не би се смилил.
Разделяме се с неутолимата жажда,
някой път пак да пием кафе,
а с кафето нова надежда се ражда
и топли влюбеното,малко сърце.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сияна Георгиева Все права защищены
