ekstasis (Михаил Цветански) ekstasis (Михаил Цветански)
13 589
5 mar 2014, 22:58

Среща

761 0 5


Колко си хубава. Ангел от плът.
Как ме подлагаш на страстния съд.

Много си истинска. Цяла трептиш.
Искаш ли пуканки... Пак ще вали.

Има кафе ей там. Нямаш чадър.
Капки в косите ти чудно блестят.

Топло е вътре. Дори се засмя...
Вече не вярваш и ти в любовта.

Всички мъже са еднакви, нали...
Аз пък попадам на свестни жени.

Хайде да пийнем бутлка мерло...
Знам ресторанче със танци едно.

Ще те изпратя... разбира се, да...
може в дъжда да си хванем звезда...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • iren5 (Ирен)
    iren5 (Ирен)
    Да ти кажа... свястна съм
    И нямам чадър...
    А пеперуди сякаш гоня вече само на сън...
    Но... има отсреща кафе...
    Да изсъхнем и... поговорим там за живота поне...
    Ей така... простичко... защото вали...
    /или защото обичам някой да ми сваля звезди.../

    Поздрав! Много леко, приятно и красиво звучене има този твой стих!
  • manipuliram (Манипулирам)
    manipuliram (Манипулирам)
    Цяла трептя
  • ekstasis (Михаил Цветански)
    ekstasis (Михаил Цветански)
    Благодаря ви! Хубав ден, приятели!
  • krchernev (Красимир Чернев)
    krchernev (Красимир Чернев)
    Много приятно за четене!
    И виновен ли си ти, че все попадаш на свестни жени?!
  • sultanka (Султана Дерменджиева)
    sultanka (Султана Дерменджиева)
    "...може в дъжда да си хванем звезда..." - хе-хе, това ми хареса!
    Поздрав, Цветански!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0