ekstasis (Михаил Цветански) ekstasis (Михаил Цветански)
13 589
Mar 5, 2014, 10:58 PM

Среща

  Poetry » Love
752 0 5


Колко си хубава. Ангел от плът.
Как ме подлагаш на страстния съд.

Много си истинска. Цяла трептиш.
Искаш ли пуканки... Пак ще вали.

Има кафе ей там. Нямаш чадър.
Капки в косите ти чудно блестят.

Топло е вътре. Дори се засмя...
Вече не вярваш и ти в любовта.

Всички мъже са еднакви, нали...
Аз пък попадам на свестни жени.

Хайде да пийнем бутлка мерло...
Знам ресторанче със танци едно.

Ще те изпратя... разбира се, да...
може в дъжда да си хванем звезда...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • iren5 (Ирен)
    iren5 (Ирен)
    Да ти кажа... свястна съм
    И нямам чадър...
    А пеперуди сякаш гоня вече само на сън...
    Но... има отсреща кафе...
    Да изсъхнем и... поговорим там за живота поне...
    Ей така... простичко... защото вали...
    /или защото обичам някой да ми сваля звезди.../

    Поздрав! Много леко, приятно и красиво звучене има този твой стих!
  • manipuliram (Манипулирам)
    manipuliram (Манипулирам)
    Цяла трептя
  • ekstasis (Михаил Цветански)
    ekstasis (Михаил Цветански)
    Благодаря ви! Хубав ден, приятели!
  • krchernev (Красимир Чернев)
    krchernev (Красимир Чернев)
    Много приятно за четене!
    И виновен ли си ти, че все попадаш на свестни жени?!
  • sultanka (Султана Дерменджиева)
    sultanka (Султана Дерменджиева)
    "...може в дъжда да си хванем звезда..." - хе-хе, това ми хареса!
    Поздрав, Цветански!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0