5.03.2014 г., 22:58

Среща

755 0 5


Колко си хубава. Ангел от плът.
Как ме подлагаш на страстния съд.

Много си истинска. Цяла трептиш.
Искаш ли пуканки... Пак ще вали.

Има кафе ей там. Нямаш чадър.
Капки в косите ти чудно блестят.

Топло е вътре. Дори се засмя...
Вече не вярваш и ти в любовта.

Всички мъже са еднакви, нали...
Аз пък попадам на свестни жени.

Хайде да пийнем бутлка мерло...
Знам ресторанче със танци едно.

Ще те изпратя... разбира се, да...
може в дъжда да си хванем звезда...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Цветански Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да ти кажа... свястна съм
    И нямам чадър...
    А пеперуди сякаш гоня вече само на сън...
    Но... има отсреща кафе...
    Да изсъхнем и... поговорим там за живота поне...
    Ей така... простичко... защото вали...
    /или защото обичам някой да ми сваля звезди.../

    Поздрав! Много леко, приятно и красиво звучене има този твой стих!
  • Цяла трептя
  • Благодаря ви! Хубав ден, приятели!
  • Много приятно за четене!
    И виновен ли си ти, че все попадаш на свестни жени?!
  • "...може в дъжда да си хванем звезда..." - хе-хе, това ми хареса!
    Поздрав, Цветански!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....