29 mar 2007, 14:10

СРЕЩА

  Poesía
816 0 11

                         СРЕЩА

 

Отпих от първите капки светъл живец,

щом чакана нежна тебе те срещнах,

от мечтите довята тихо с ветрец,

с буря възкръснала стара надежда.

 

Пресъхнал те пия и пак ми се пие,

протегнали дните ми жадно ръце.

Сърцето ми в такта с часовника бие,

ново време отмерва… лудешко сърце.

 

Душата ми песни нечути подема,

пориви плахи превръщат се в звън,

но как нежността ти при мойта да взема,

да изпрося… да изпрося от сън…

 

                              20.03.07.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Яков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...