Mar 29, 2007, 2:10 PM

СРЕЩА

  Poetry
808 0 11

                         СРЕЩА

 

Отпих от първите капки светъл живец,

щом чакана нежна тебе те срещнах,

от мечтите довята тихо с ветрец,

с буря възкръснала стара надежда.

 

Пресъхнал те пия и пак ми се пие,

протегнали дните ми жадно ръце.

Сърцето ми в такта с часовника бие,

ново време отмерва… лудешко сърце.

 

Душата ми песни нечути подема,

пориви плахи превръщат се в звън,

но как нежността ти при мойта да взема,

да изпрося… да изпрося от сън…

 

                              20.03.07.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Яков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...