Mar 29, 2007, 2:10 PM

СРЕЩА

  Poetry
807 0 11

                         СРЕЩА

 

Отпих от първите капки светъл живец,

щом чакана нежна тебе те срещнах,

от мечтите довята тихо с ветрец,

с буря възкръснала стара надежда.

 

Пресъхнал те пия и пак ми се пие,

протегнали дните ми жадно ръце.

Сърцето ми в такта с часовника бие,

ново време отмерва… лудешко сърце.

 

Душата ми песни нечути подема,

пориви плахи превръщат се в звън,

но как нежността ти при мойта да взема,

да изпрося… да изпрося от сън…

 

                              20.03.07.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Яков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...