СРЕЩА
СРЕЩА
Отпих от първите капки светъл живец,
щом чакана нежна тебе те срещнах,
от мечтите довята тихо с ветрец,
с буря възкръснала стара надежда.
Пресъхнал те пия и пак ми се пие,
протегнали дните ми жадно ръце.
Сърцето ми в такта с часовника бие,
ново време отмерва… лудешко сърце.
Душата ми песни нечути подема,
пориви плахи превръщат се в звън,
но как нежността ти при мойта да взема,
да изпрося… да изпрося от сън…
20.03.07.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивайло Яков Все права защищены
Радвате ме 