6 jun 2013, 15:53  

Среща

693 0 4

     

     Определих си среща

                           с моята душа,

     там - на съдбата

                           на кръстопътя,

     че отнеха я очите

                           на приказна жена

     и фактически бяхме

                           във  разлъка.

 

     Дойде до мен -

                             душа до тяло

     и аз попитах: 'Накъде -

                             надясно или вляво?"

     Тъжно погледна тя

                             през рамо,

     целуна ме, в мене

                              вля се 

     и прошепна тихо:

                              "Направо!"

 

     Ех, душице моя,

                               златна,

     нали отново сме си

                                цяло,

     аз нещо не

                                разбрах те,

     нима ще търсим

                                пак начало? 

 

    

                           

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...