6 июн. 2013 г., 15:53  

Среща

694 0 4

     

     Определих си среща

                           с моята душа,

     там - на съдбата

                           на кръстопътя,

     че отнеха я очите

                           на приказна жена

     и фактически бяхме

                           във  разлъка.

 

     Дойде до мен -

                             душа до тяло

     и аз попитах: 'Накъде -

                             надясно или вляво?"

     Тъжно погледна тя

                             през рамо,

     целуна ме, в мене

                              вля се 

     и прошепна тихо:

                              "Направо!"

 

     Ех, душице моя,

                               златна,

     нали отново сме си

                                цяло,

     аз нещо не

                                разбрах те,

     нима ще търсим

                                пак начало? 

 

    

                           

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Василев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...