6 июн. 2013 г., 15:53  

Среща

697 0 4

     

     Определих си среща

                           с моята душа,

     там - на съдбата

                           на кръстопътя,

     че отнеха я очите

                           на приказна жена

     и фактически бяхме

                           във  разлъка.

 

     Дойде до мен -

                             душа до тяло

     и аз попитах: 'Накъде -

                             надясно или вляво?"

     Тъжно погледна тя

                             през рамо,

     целуна ме, в мене

                              вля се 

     и прошепна тихо:

                              "Направо!"

 

     Ех, душице моя,

                               златна,

     нали отново сме си

                                цяло,

     аз нещо не

                                разбрах те,

     нима ще търсим

                                пак начало? 

 

    

                           

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Василев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...