Среща
Определих си среща
с моята душа,
там - на съдбата
на кръстопътя,
че отнеха я очите
на приказна жена
и фактически бяхме
във разлъка.
Дойде до мен -
душа до тяло
и аз попитах: 'Накъде -
надясно или вляво?"
Тъжно погледна тя
през рамо,
целуна ме, в мене
вля се
и прошепна тихо:
"Направо!"
Ех, душице моя,
златна,
нали отново сме си
цяло,
аз нещо не
разбрах те,
нима ще търсим
пак начало?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
