Определих си среща
с моята душа,
там - на съдбата
на кръстопътя,
че отнеха я очите
на приказна жена
и фактически бяхме
във разлъка.
Дойде до мен -
душа до тяло
и аз попитах: 'Накъде -
надясно или вляво?"
Тъжно погледна тя
през рамо,
целуна ме, в мене
вля се
и прошепна тихо:
"Направо!"
Ех, душице моя,
златна,
нали отново сме си
цяло,
аз нещо не
разбрах те,
нима ще търсим
пак начало?
© Валентин Василев All rights reserved.
Повече от естествено и на Ками!
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
