Среща
Среща
(на Даниела Викторова)
Усещаш ли колко тръпчиво е Тихото?!
Сял съм ги думите - зрънце до зрънце...
Трички са само, раждащи стихове...
Все съм протегнал ръце къмто Слънцето...
Знаеш, Приятелко, прашеца събирам...
Хиляди думи вплитам в сонет...
Като Алипиев, не ми се умира...
Знаш ли... Може да нагарча и мед...
В този свят на пътеки само зрящ ще ти каже:
- Искаш ли да ме видиш?! Погледни ме с Душата!
Да поискаш да дойдеш... Да ме прегърнеш... Да кажеш:
- За тебе съм плакала... За теб и за Святото...
В този свят на раздели какво ли е Срещата?!
Жар в длани носиш... Нестинарското... Дивото...
Моята Обич зелена в очите, горещите...
а в крайчеца, върху устните, се усмихва Красивото...
Какво ме вдъхнови?!
Благодаря ти!
Зем.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Красимир Дяков Todos los derechos reservados
