Jun 20, 2011, 8:17 PM

Среща

  Poetry » Love
1K 0 10

Среща

(на Даниела Викторова)

Усещаш ли колко тръпчиво е Тихото?!
Сял съм ги думите - зрънце до зрънце...
Трички са само, раждащи стихове...
Все съм протегнал ръце къмто Слънцето...

Знаеш, Приятелко, прашеца събирам...
Хиляди думи вплитам в сонет...
Като Алипиев, не ми се умира...
Знаш ли... Може да нагарча и мед...

В този свят на пътеки само зрящ ще ти каже:
- Искаш ли да ме видиш?! Погледни ме с Душата!
Да поискаш да дойдеш... Да ме прегърнеш... Да кажеш:
- За тебе съм плакала... За теб и за Святото...

В този свят на раздели какво ли е Срещата?!
Жар в длани носиш... Нестинарското... Дивото...
Моята Обич зелена в очите, горещите...
а в крайчеца, върху устните, се усмихва Красивото...


Какво ме вдъхнови?!


Благодаря ти!
Зем.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...