20.06.2011 г., 20:17 ч.

Среща 

  Поезия » Любовна
806 0 10

Среща

(на Даниела Викторова)

Усещаш ли колко тръпчиво е Тихото?!
Сял съм ги думите - зрънце до зрънце...
Трички са само, раждащи стихове...
Все съм протегнал ръце къмто Слънцето...

Знаеш, Приятелко, прашеца събирам...
Хиляди думи вплитам в сонет...
Като Алипиев, не ми се умира...
Знаш ли... Може да нагарча и мед...

В този свят на пътеки само зрящ ще ти каже:
- Искаш ли да ме видиш?! Погледни ме с Душата!
Да поискаш да дойдеш... Да ме прегърнеш... Да кажеш:
- За тебе съм плакала... За теб и за Святото...

В този свят на раздели какво ли е Срещата?!
Жар в длани носиш... Нестинарското... Дивото...
Моята Обич зелена в очите, горещите...
а в крайчеца, върху устните, се усмихва Красивото...


Какво ме вдъхнови?!


Благодаря ти!
Зем.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • много ми харесват ...стиховете ти ...сега почетох малко от тях..супер си с обич Вили
  • !!!
  • Благодаря, Зем! Толкова е... Красиво! Благодаря!
  • Дано и вярата ти е голяма колкото поетичния ти талант, ЗЕМ, поздравче и от мен!
  • !
  • Прекрасни, одухотворени стихове. Вдъхновяващи и носещи много надежда
  • !!!
  • "- Искаш ли да ме видиш?! Погледни ме с Душата!"

    много хубаво посвещение!
  • Хубаво е!
  • Красиво и нежно - прекрасно е да открием извор на вдъхновение...!!!
    "Усещаш ли колко тръпчиво е Тихото?!
    Сял съм ги думите - зрънце до зрънце...
    Трички са само, раждащи стихове...
    Все съм протегнал ръце къмто Слънцето..."

Предложения
: ??:??