4 ene 2011, 23:00

Среща на випуска

Poesía » Otra

8.6K 0 2

Среща на випуска

Като птици от вихър разпилени

отново се завръщаме във строй,

по-мъдри и малко уморени,

с въпроса: - А колко сме на брой?

Лицата ни познато-непознати

попиват знамението на мига,

делят ни пропасти от много дати,

за малко сме предишни - тук, сега.

Ще се докоснем в миг и ще отлетим,

забързани на делника в безкрая,

надеждата за утре да си поделим -

за всекиго ще има точно, зная.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

gudel4e (Дияна)

и аз също много харесах !

"делят ни пропасти от много дати,"

Поздравления

2011-01-05T15:55:08+02:00
velikataniki (Николина Милева)

харесах

2011-01-05T13:49:48+02:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0