4 янв. 2011 г., 23:00

Среща на випуска

8.7K 0 2

 

                                  Среща   на  випуска

 

 

                   Като  птици от вихър  разпилени

                   отново  се  завръщаме  във строй,

                   по-мъдри и малко уморени,

                   с въпроса: - А колко сме на брой?

 

                  Лицата  ни  познато-непознати

                  попиват знамението  на мига,

                  делят ни пропасти  от много дати,

                  за малко сме  предишни - тук, сега.

 

 

 

                  Ще се докоснем  в миг и ще отлетим,

                  забързани на делника в  безкрая,

                  надеждата  за утре да си поделим -

                   за всекиго  ще има точно, зная.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Запрян Колев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....