4 янв. 2011 г., 23:00

Среща на випуска

8.6K 0 2

 

                                  Среща   на  випуска

 

 

                   Като  птици от вихър  разпилени

                   отново  се  завръщаме  във строй,

                   по-мъдри и малко уморени,

                   с въпроса: - А колко сме на брой?

 

                  Лицата  ни  познато-непознати

                  попиват знамението  на мига,

                  делят ни пропасти  от много дати,

                  за малко сме  предишни - тук, сега.

 

 

 

                  Ще се докоснем  в миг и ще отлетим,

                  забързани на делника в  безкрая,

                  надеждата  за утре да си поделим -

                   за всекиго  ще има точно, зная.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Запрян Колев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...