4 янв. 2011 г., 23:00

Среща на випуска

8.7K 0 2

 

                                  Среща   на  випуска

 

 

                   Като  птици от вихър  разпилени

                   отново  се  завръщаме  във строй,

                   по-мъдри и малко уморени,

                   с въпроса: - А колко сме на брой?

 

                  Лицата  ни  познато-непознати

                  попиват знамението  на мига,

                  делят ни пропасти  от много дати,

                  за малко сме  предишни - тук, сега.

 

 

 

                  Ще се докоснем  в миг и ще отлетим,

                  забързани на делника в  безкрая,

                  надеждата  за утре да си поделим -

                   за всекиго  ще има точно, зная.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Запрян Колев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...