Среща на випуска
Като птици от вихър разпилени
отново се завръщаме във строй,
по-мъдри и малко уморени,
с въпроса: - А колко сме на брой?
Лицата ни познато-непознати
попиват знамението на мига,
делят ни пропасти от много дати,
за малко сме предишни - тук, сега.
Ще се докоснем в миг и ще отлетим,
забързани на делника в безкрая,
надеждата за утре да си поделим -
за всекиго ще има точно, зная.
© Запрян Колев Все права защищены
"делят ни пропасти от много дати,"
Поздравления