4.01.2011 г., 23:00

Среща на випуска

8.7K 0 2

 

                                  Среща   на  випуска

 

 

                   Като  птици от вихър  разпилени

                   отново  се  завръщаме  във строй,

                   по-мъдри и малко уморени,

                   с въпроса: - А колко сме на брой?

 

                  Лицата  ни  познато-непознати

                  попиват знамението  на мига,

                  делят ни пропасти  от много дати,

                  за малко сме  предишни - тук, сега.

 

 

 

                  Ще се докоснем  в миг и ще отлетим,

                  забързани на делника в  безкрая,

                  надеждата  за утре да си поделим -

                   за всекиго  ще има точно, зная.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Запрян Колев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...