Среща на випуска
Като птици от вихър разпилени
отново се завръщаме във строй,
по-мъдри и малко уморени,
с въпроса: - А колко сме на брой?
Лицата ни познато-непознати
попиват знамението на мига,
делят ни пропасти от много дати,
за малко сме предишни - тук, сега.
Ще се докоснем в миг и ще отлетим,
забързани на делника в безкрая,
надеждата за утре да си поделим -
за всекиго ще има точно, зная.
© Запрян Колев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
