6 jul 2013, 18:37

Среща с миналото

  Poesía
736 0 3

Съученици мои, познати от старото време,

в моя спомен сте с бели яки,

със престилки и връзки червени,

а в душите с наивни мечти...

 

Много искаме днес да се срещнем,

на живота в самата дъга,

на пътеката с име "отсреща",

дето детството спи в тишина.

 

А срещата ни - като на чина,

ще седнем, само че на масата,

със времето в тиха война

и търсещи с погледи класната...

 

Когато вечерта ще си замине,

след стъпките ни, някъде в дома,

душите ни ще топли чаша вино

и споменът за новите лица...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...