6 jul 2013, 18:37

Среща с миналото

  Poesía
729 0 3

Съученици мои, познати от старото време,

в моя спомен сте с бели яки,

със престилки и връзки червени,

а в душите с наивни мечти...

 

Много искаме днес да се срещнем,

на живота в самата дъга,

на пътеката с име "отсреща",

дето детството спи в тишина.

 

А срещата ни - като на чина,

ще седнем, само че на масата,

със времето в тиха война

и търсещи с погледи класната...

 

Когато вечерта ще си замине,

след стъпките ни, някъде в дома,

душите ни ще топли чаша вино

и споменът за новите лица...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...