Jul 6, 2013, 6:37 PM

Среща с миналото

  Poetry
723 0 3

Съученици мои, познати от старото време,

в моя спомен сте с бели яки,

със престилки и връзки червени,

а в душите с наивни мечти...

 

Много искаме днес да се срещнем,

на живота в самата дъга,

на пътеката с име "отсреща",

дето детството спи в тишина.

 

А срещата ни - като на чина,

ще седнем, само че на масата,

със времето в тиха война

и търсещи с погледи класната...

 

Когато вечерта ще си замине,

след стъпките ни, някъде в дома,

душите ни ще топли чаша вино

и споменът за новите лица...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...