Съученици мои, познати от старото време,
в моя спомен сте с бели яки,
със престилки и връзки червени,
а в душите с наивни мечти...
Много искаме днес да се срещнем,
на живота в самата дъга,
на пътеката с име "отсреща",
дето детството спи в тишина.
А срещата ни - като на чина,
ще седнем, само че на масата,
със времето в тиха война
и търсещи с погледи класната...
Когато вечерта ще си замине,
след стъпките ни, някъде в дома,
душите ни ще топли чаша вино
и споменът за новите лица...
© Елена Костадинова Всички права запазени