6.07.2013 г., 18:37

Среща с миналото

726 0 3

Съученици мои, познати от старото време,

в моя спомен сте с бели яки,

със престилки и връзки червени,

а в душите с наивни мечти...

 

Много искаме днес да се срещнем,

на живота в самата дъга,

на пътеката с име "отсреща",

дето детството спи в тишина.

 

А срещата ни - като на чина,

ще седнем, само че на масата,

със времето в тиха война

и търсещи с погледи класната...

 

Когато вечерта ще си замине,

след стъпките ни, някъде в дома,

душите ни ще топли чаша вино

и споменът за новите лица...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...