И пак посрещам сам нощта.
Тя ми е любимата в безсъние.
Истината не искам да спестя
за утрешния ден от разстояние.
Нима това е проекция с мечти:
за миг утехата в мене бленува...
Утрото едва ли ще ме посвети
къде бухалите нощем пируват.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.