Срещата с Морето...
(звездни мемоари)
За пръв път срещнах се с Морето
във пролетен, чаровен ден-
тогава се роди Поета,
неподозирано във мен...
И вятърът бе там... Играеше
си с разлюляните вълни
и с вихрен порив ме подканяше:
„Не стой!... Ела!... Със мен тръгни...
Брегът е хубав, но е скучен
от скука можеш да умреш.
А що е буря ще научиш
когато там се озовеш... „
... И проумях, че ако искам
морето да възпея сам,
не тих прибой във мен да плиска
ми трябва днес, а ураган...
И без да мисля тръгнах с Вятъра
от лудостта му обладан,
а той въведе ме във Вярата,
където бурята бе храм...
10.02.2015.
Коста Качев
© Коста Качев Todos los derechos reservados
където бурята бе храм..:
Истините се раждат в бурята! Харесах!