Срещата с Морето...

     (звездни мемоари)

За пръв път срещнах се с Морето

във пролетен, чаровен ден-

тогава се роди Поета,

неподозирано във мен...

И вятърът бе там... Играеше

си с разлюляните вълни

и с вихрен порив ме подканяше:

„Не стой!... Ела!... Със мен тръгни...

Брегът е хубав, но е скучен

от скука можеш да умреш.

А що е буря ще научиш

когато там се озовеш... „

... И проумях, че ако искам

морето да възпея сам,

не тих прибой във мен да плиска

ми трябва днес, а ураган...

И без да мисля тръгнах с Вятъра

от лудостта му обладан,

а той въведе ме във Вярата,

където бурята бе храм...

10.02.2015.

Коста Качев