Feb 28, 2015, 8:34 AM

Срещата с Морето...

  Poetry » Other
457 0 1



Срещата с Морето...

     (звездни мемоари)

 

За пръв път срещнах се с Морето

във пролетен, чаровен ден-

тогава се роди Поета,

неподозирано във мен...

 

И вятърът бе там... Играеше

си с разлюляните вълни

и с вихрен порив ме подканяше:

Не стой!... Ела!... Със мен тръгни...

 

Брегът е хубав, но е скучен

от скука можеш да умреш.

А що е буря ще научиш

когато там се озовеш... „

 

... И проумях, че ако искам

морето да възпея сам,

не тих прибой във мен да плиска

ми трябва днес, а ураган...

 

И без да мисля тръгнах с Вятъра

от лудостта му обладан,

а той въведе ме във Вярата,

където бурята бе храм...

 

10.02.2015.

Коста Качев

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

  • "а той въведе ме във Вярата,
    където бурята бе храм..:
    Истините се раждат в бурята! Харесах!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...