Feb 28, 2015, 8:34 AM

Срещата с Морето...

  Poetry » Other
454 0 1



Срещата с Морето...

     (звездни мемоари)

 

За пръв път срещнах се с Морето

във пролетен, чаровен ден-

тогава се роди Поета,

неподозирано във мен...

 

И вятърът бе там... Играеше

си с разлюляните вълни

и с вихрен порив ме подканяше:

Не стой!... Ела!... Със мен тръгни...

 

Брегът е хубав, но е скучен

от скука можеш да умреш.

А що е буря ще научиш

когато там се озовеш... „

 

... И проумях, че ако искам

морето да възпея сам,

не тих прибой във мен да плиска

ми трябва днес, а ураган...

 

И без да мисля тръгнах с Вятъра

от лудостта му обладан,

а той въведе ме във Вярата,

където бурята бе храм...

 

10.02.2015.

Коста Качев

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

  • "а той въведе ме във Вярата,
    където бурята бе храм..:
    Истините се раждат в бурята! Харесах!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....