4 sept 2006, 11:38

Срещнах те

  Poesía
766 0 1

Вече съм на двайсет.
Скоро ще стана двайсет и една.
За първи път истински обичам.
За първи път не изпитвам самота.
Защото аз те срещнах.
Всички ме питат-не зная как.
Срещнах те и се влюбих.
Разбрах-не ще изпитвам вече мрак.
Имам ти доверие безмерно.
Любов-голяма колкото целия свят.
Това не те ли прави по-щастлив?
Не се ли чувстваш по-богат?
Защото аз те обичам.
Доказателство ли искаш за това?
Ето-обясних ти се.
Разбра го целия свят..

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Малко формата на стиховете ти е не дотам изчистена, но безспорно имаш големи заложби.Продължавай!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...