Вече съм на двайсет.
Скоро ще стана двайсет и една.
За първи път истински обичам.
За първи път не изпитвам самота.
Защото аз те срещнах.
Всички ме питат-не зная как.
Срещнах те и се влюбих.
Разбрах-не ще изпитвам вече мрак.
Имам ти доверие безмерно.
Любов-голяма колкото целия свят.
Това не те ли прави по-щастлив?
Не се ли чувстваш по-богат?
Защото аз те обичам.
Доказателство ли искаш за това?
Ето-обясних ти се.
Разбра го целия свят..
© Ванина All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
