Sep 4, 2006, 11:38 AM

Срещнах те

  Poetry
758 0 1

Вече съм на двайсет.
Скоро ще стана двайсет и една.
За първи път истински обичам.
За първи път не изпитвам самота.
Защото аз те срещнах.
Всички ме питат-не зная как.
Срещнах те и се влюбих.
Разбрах-не ще изпитвам вече мрак.
Имам ти доверие безмерно.
Любов-голяма колкото целия свят.
Това не те ли прави по-щастлив?
Не се ли чувстваш по-богат?
Защото аз те обичам.
Доказателство ли искаш за това?
Ето-обясних ти се.
Разбра го целия свят..

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Малко формата на стиховете ти е не дотам изчистена, но безспорно имаш големи заложби.Продължавай!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...