Целуни ме, огън мой!
Аз разтапям се от ласки.
Погали ме-вихър в зной!
и плени ме с порив властен.
Отвори се ти пред мен,
бронята си от стомана-
сълечи я, в бял сатен
искам с тебе да останем.
Отведи ме, че боли
в този свят жесток-циничен
да рисуваш красоти,
странен да си и различен.
Полети с мен, две души-
бледи призраци да бъдем,
тъмнината да рушим
и мечтите си да сбъднем...
© Мария Митева Todos los derechos reservados