May 5, 2023, 7:18 PM

Сродници

  Poetry » Love
568 0 1

Целуни ме, огън мой!

Аз разтапям се от ласки.

Погали ме-вихър в зной!

и плени ме с порив властен.

 

Отвори се ти пред мен,

бронята си от стомана-

сълечи я, в бял сатен

искам с тебе да останем.

 

Отведи ме, че боли

в този свят жесток-циничен

да рисуваш красоти,

странен да си и различен.

 

Полети с мен, две души-

бледи призраци да бъдем,

тъмнината да рушим

и мечтите си да сбъднем...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Митева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Харесва ми!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...