May 5, 2023, 7:18 PM

Сродници

  Poetry » Love
573 0 1

Целуни ме, огън мой!

Аз разтапям се от ласки.

Погали ме-вихър в зной!

и плени ме с порив властен.

 

Отвори се ти пред мен,

бронята си от стомана-

сълечи я, в бял сатен

искам с тебе да останем.

 

Отведи ме, че боли

в този свят жесток-циничен

да рисуваш красоти,

странен да си и различен.

 

Полети с мен, две души-

бледи призраци да бъдем,

тъмнината да рушим

и мечтите си да сбъднем...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Митева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Харесва ми!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...