5.05.2023 г., 19:18

Сродници

572 0 1

Целуни ме, огън мой!

Аз разтапям се от ласки.

Погали ме-вихър в зной!

и плени ме с порив властен.

 

Отвори се ти пред мен,

бронята си от стомана-

сълечи я, в бял сатен

искам с тебе да останем.

 

Отведи ме, че боли

в този свят жесток-циничен

да рисуваш красоти,

странен да си и различен.

 

Полети с мен, две души-

бледи призраци да бъдем,

тъмнината да рушим

и мечтите си да сбъднем...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесва ми!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...