5.05.2023 г., 19:18

Сродници

579 0 1

Целуни ме, огън мой!

Аз разтапям се от ласки.

Погали ме-вихър в зной!

и плени ме с порив властен.

 

Отвори се ти пред мен,

бронята си от стомана-

сълечи я, в бял сатен

искам с тебе да останем.

 

Отведи ме, че боли

в този свят жесток-циничен

да рисуваш красоти,

странен да си и различен.

 

Полети с мен, две души-

бледи призраци да бъдем,

тъмнината да рушим

и мечтите си да сбъднем...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесва ми!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...