7 nov 2022, 17:34

Стадото на слепите пастири 

  Poesía
1230 5 8

 

От хиляди лета пастири слепи
са ни повели някъде нагоре,
където ни очакват сухи репеи,
изтръгнати от ветрищата корени,
където подир дъжд едва покълва
тревицата – душица омърлушена,
а вълци с нокти в белите ни хълбоци
изпиват от гръкляните ни сушата.
Пастирите натирят ни пресипнали
и псуват в ямурлуците разпасани,
а ние се катерим все по сипея –
да стигнем до заветните им пасища.
Но там по пладне сянката е мащеха
и слънцето подскача по тоягата,
а някъде в поляните със мащерка
децата им играят с вакли агънца.
Но камъни навред, където свърнем,
обелени от слънцето оврази…
И молим бог в поляните остъргани
от слепите пастири да ни пази.
Но някой ден, езиците прехапали,
ще се свлечем връз тях като лавина…

Че по-добре под ножа на касапина,
отколкото подир слепец завинаги!

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Да ме прощава Кирил маричков, но музиката и песенното изпълнението на това стихотворение не ме кефи. Чини ми се твърде агресивно.
  • !
  • Впечатлена съм!!! Но това е много слаба дума, за да изразя възхищението си!!! Бих цитирала много пасажи от това поетично великолепия, но се солидаризирам с Валя -
    посочения от нея цитат е есенцията на това произведение! Аплодирам те бурно, Поете!
  • ...и в това отношение нашите музиканти са (донякъде) облагодетелствани. В смисъл- големите ни поп и рок-имена през 60 ,70 ,80-те години на миналия век са работили по съответната песен с поети, които да им пишат чудесни, смислени текстове. За разлика от западните си колеги, които знаем са си правили всичко сами (текст, музика, аранжименти) и в 85 процента (хм, как ги сметнах точно 85?! ) от случаите са писали (съответно- изпели) откровени глупости :D .
  • Това ми стана любимото твое.
  • Във Варна (и не само) Валери Станков е известен поет повече от 40 години! Не го познавам лично, но винаги ми е правил изключително голямо впечатление с философската си задълбоченост, представена в екстремално добра и интересна поетична форма. А поетичните инструменти, които владее, са много и най-разнообразни. Затова е един от най-добрите български поети.
  • Но там по пладне сянката е мащеха
    и слънцето подскача по тоягата,
    а някъде в поляните със мащерка
    децата им играят с вакли агънца.

    Няма такава поезия!
  • Не са слепи пастирите, но като се замисля.... във всяко стадо има някакъв порядък, а ние сме май някаква неуправляема, безредна орда.
Propuestas
: ??:??