19 sept 2019, 8:00  

Стаена топлина 

  Poesía
322 5 7

Вихрушка завъртя в неистов танц,

кълбо листа, опадали на двора.

Небето, сякаш преживява транс –

не ще покаже силно слънце скоро.

 

Ще заредят се ветрове и бури,

и капки дъжд ще напоят земята.

А облаци – заплетени масури,

ще пресекат задълго топлината.

 

Но тя ще се стаи дълбоко в мен,

запазила от юнския ми свят.

На цъфнала липа в превалящ ден

със страстния си меден аромат.

 

Ще се стаи и в юлските ми нощи,

със пеещи щурчета сред съня.

И в августовски слънчогледи, още

окъпани в златиста мараня.

 

Аз имам цял букет от красоти,

светулки – нощем, денем – пеперуди.

И птиците в небесни висоти,

и изворите – чисти изумруди!

 

 

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??