Стаена топлина
Вихрушка завъртя в неистов танц,
кълбо листа, опадали на двора.
Небето, сякаш преживява транс –
не ще покаже силно слънце скоро.
Ще заредят се ветрове и бури,
и капки дъжд ще напоят земята.
А облаци – заплетени масури,
ще пресекат задълго топлината.
Но тя ще се стаи дълбоко в мен,
запазила от юнския ми свят.
На цъфнала липа в превалящ ден
със страстния си меден аромат.
Ще се стаи и в юлските ми нощи,
със пеещи щурчета сред съня.
И в августовски слънчогледи, още
окъпани в златиста мараня.
Аз имам цял букет от красоти,
светулки – нощем, денем – пеперуди.
И птиците в небесни висоти,
и изворите – чисти изумруди!
© Данаил Таков All rights reserved.
